Намерили Ринти вкопчен в мъртвото тяло на майка си, загинала при горски пожар.
Нуждаел се спешно от помощ - имал големи изгаряния, бил слаб и гладен.
Това се случило на о. Бурнео, където жителите изсичат или изгарят джунглите за да освободят място за банановите и ананасовите си плантации. В тези пожари загиват много орангутани.
Ринти бил откаран в Центъра за орангутани в Танджуг Путинг. Той изглеждал толкова зле, че докторите в центъра не можели да определят възрастта му. Освен това бил силно изплашен - никога преди не бил виждал хора, а и майка му много му липсвала.
В Центъра за орангутани в Танджуг Путинг грижите за малкия Ринти поела една от работещите там лекарки Худжи. Тя станала негова приемна майка - грижила се за него с любов и топлина, излекувала изгарянията и простудата му.
Когато Ринти бил излекуван, той бил прехвърлен в "детската градина" на Центъра за орангутани в Танджуг Путинг при другите малки орангутани. Тук той бързо преодолява страховете си и намира приятели. Но все още се нуждае от непрекъснат надзор. В "приюта", намиращ се в края на джунглата, малките осиротели орангутани могат да живеят в естествената си среда. Сътрудниците в тази детска градина за орангутани са непрекъснато с малките, наблюдават за развитието им и им помагат.
Най-добре от всичко маймуните умеят да скачат по дърветата. Дългите ръце им помагат да се държат здраво за клоните когато се прехвърлят от дърво на дърво. Обикновено децата се учат на всичко като наблюдават майките си. Но Ринти няма майка, затова трябва да наблюдава другите маймуни.
Ако майката на Ринти беше жива, той щеше да живее с нея до седем или осем години, преди да започне самостоятелен живот. Сега той събира опит в детската градина за орангутани, като играе със своите връстници и подражава на събратята си.
