Хамелеонът има език два пъти по-дълъг от тялото му, а жирафа, изключително дълъг врат.
Жирафът е животно, което не може да не впечатли. С височина до 6 метра той е изключително внушителен, заинтригуващ със своя външен вид и мистериозната си биология. Нашето привличане към това необикновено творение датира от векове и един отличителен белег максимално изостря любопитството ни, издължения му врат. Подобна структура изглеждала като невъзможна в природата, но сега ние по-добре разбираме сложната биология на странното тяло на жирафа. Растящото ни познание за това създание може да се проследи назад до три много специални жирафа и историята на кралския интерес към екзотичното.
В 19 ти век, жираф наричан Зарафа, на арабски Очарователната предизвиква голямо въздействие върху европейската научна общност. Тя била една от три уловени през 1826 г. по нареждане на вицекраля на Египет, кой искал да ги използва като дарове, за да предизвика благосклонността на Франция, Австрия и Англия. Зарафа, най-силната от трите, която е била дадена на французите, виждаме на картина
от Жак Реймонд Браскасат. Тя пътува от Египет до Марсилия с кораб. Когато пристига във Франция пазачите и разбират, че е рисковано да продължат с кораба и се решава Зарафа да се придвижи от Марсилия до Париж по суша, пътуване на повече от 880 километра.
За някои това пътуване било обречено на провал, но внимателното планиране и уникалната биология на жирафа били в негова полза. Много мъдро и далновидно мислене на видния френски учен Жофроа Сент-Илер отговарящ за жирафа. Но има нещо много важно относно Зарафа, което ще е от ключово значение за успеха на дългото пътуване. Това било нейната възраст. Тя била само на осем месеца. Малките жирафи са много здрави и могат да се изправят и тичат сами само час след като се родят. Те имат особено дълги крака спрямо телата си, само половин метър по-къси от тези на възрастните. Тези дълги крака им помагат да вървят с майките си, така че младата Зарафа била добре оборудвана за ходене.
Изключително важно също била храната за пътуването на Зарафа. Младият жираф суче до една година, а Зарафа е била хранена изкуствено. По време на пътуването тя изпивала до 25 литра мляко на ден предоставено от три млечни крави. Тя се движела със стабилно темпо заедно с верния си антураж.
След почти 320 километра Зарафа достига Лион и Сент-Илер прекъсва разходката. Той искал да качи Зарафа на лодка, за да продължи спокойно пътуването надолу по реката. Докато чакали се събрали 30 000 души да видят Зарафа. За публиката тя била странно и екзотично създание и те били озадачени защо му трябва такъв дълъг врат и любопитни как животното издържа теглото му.
В тези ранни дни жирафите са разглеждани като изроди, странни рогати камили, чиито гърбици били изравнени от разтягането на вратовете им. Но точно това е, което привлича Сент-Илер към Зарафа. Той бил очарован от генетичните промени и как те са се получили.
Несъмнено дългия врат на жирафите им позволява да се хранят с листа недостижими за другите хранещи се с тях животни. Но как се справят с трудната задача да държат вертикално този дълъг врат?
Проучванията на анатомията на жирафа разкриват как точно се поддържа врата. Дълго дебело сухожилие подобно на кабел преминава по цялата му дължина. То уравновесява теглото на главата и врата и при спокойно положение е опънато. Така врата се задържа прав и поддържането на главата нагоре изисква малко мускулно натоварване. Извиването на врата надолу е по-трудно, защото на сухожилието е трудно да се опъне.
Но дали само способността да се храни от високите дървета е единствената причина, за да има дълъг врат?
Когато проучвали навиците на жирафа в дивата природа, хората открили, че съперничещите мъжки се бият един друг използвайки своите вратове. Това ли е била причината те да развият дълги вратове?
Но тогава някой посочил, че и женските имали дълги вратове, така че предположението било отхвърлено. В интерес на истината няма еднозначен отговор, но достъпа до разположената на високо храна, по-добрата видимост и регулирането на температурата всички заедно са оформили дългия врат на жирафа.
Докато вървяла по пътя си Зарафа привлича още любопитни зрители. Никой не можел да откъсне очи от това създание, чийто вид сякаш бил нереален за природата.
Как жирафа изпомпва кръвта по този дълъг врат до мозъка си? И защо кръвта не се връща назад и надолу към краката му?
Врата на жирафа може да е много дълъг, но всъщност той има същия брой кости като нашия тоест седем. Но неговото кръвно налягане е два пъти по-високо от нашето, всъщност е по-високо отколкото на другите животни. Помпата, която произвежда това налягане, сърцето за изненада не е особено голямо, но е изключително мощно. Мускулът е дебел почти 8 сантиметра. Тази страхотна помпа изтласква кръв по артерията нагоре към главата и от там тя се връща надолу по шийната вена, по която има клапи, които предпазват кръвта да се връща назад в главата ако животното я наведе да пие вода.
За жирафите е много неудобно да пият от земята и те рядко правят така, защото получават по-голямата част от необходимата им вода от листа и пъпки. Единственият начин да доближат устата си до водата е да разкрачат предните си крака или да ги прегънат.
Жирафът всъщност има относително къс врат в сравнение с краката си. Антилопата и зебрата могат да достигат земята, без да прегъват краката си. Само вратовете на жирафа и роднината му от тропическата гора окапи са по-къси спрямо краката им и те трябва да ги разкрачват или огъват.
Така че, може би най-забележителната отличителна черта на жирафа е дължината на краката му. Те несъмнено били ключа за успеха на Зарафа. В Лион се планирало да се даде почивка на краката на Зарафа след дългото ходене и да завършат пътуването до Париж с кораб. Но не всичко се развило според плана. Корабът не се появява в Лион, така че пътуването пеша продължило и накрая пристигат в Париж.
Били необходими 41 дни, за да се изминат 880 километра до Париж. Верният и спътник Сент-Илер бил изтощен, но жирафът се чувствал добре.
Той пише "Тя увеличи теглото си и стана по-силна от упражнението. Мускулите и бяха по-очертани, а кожата и по-гладка и лъскава отколкото при пристигането и в Марсилия."
Зарафа е представена на крал Шарл X и временно е настанена в Ботаническата градина. Тя била истински животински посланик и през първите три седмици в Париж е видяна от 60 000 души.
В началото на 19 век, жирафите са били нещо ново и биологията и живота им в дивата природа са все още загадка. Успехът на Зарафа се дължи на уникалното взаимодействие на изключителните качества на жирафа и добро стечение на обстоятелствата. Нейната младост, дългите крака и правилното хранене с мляко били решаващи при пътуване през цяла Франция.
Тялото, което в началото считали за странно показало, че е перфектно еволюирало. Нашият разказ започна с три жирафа изпратени в Европа. Зарафа бил най-здравият от тях и живял в продължение на още 18 години. Австрийският живял само една година, а този изпратен в Англия на крал Джордж IV умира след две.
Сент-Илер научил много от Зарафа и той се превърнал в ключова фигура за подема на зоологическите изследвания във Франция.
Жирафът доведен в Англия задействал вълна от интерес към изследването на животните, който измества центъра на зоологическата гравитация от Франция към Англия. Така че, можем да благодарим на Зарафа за нейната роля в разплитането на биологичните загадки за необикновеното тяло на жирафа и издължения му врат.
