Когато първите европейци пристигат в Австралия, били шокирани от животните, които видели там.
Нищо в Европа не можело да се сравни със странните изправени тревопасни подскачащи по пасището и носещи малките си в торби.
Кенгурата били биещи на очи странности, но и друго по-странно същество привлича вниманието на първите заселници. То живеело по бреговете на реките и плувало във водата. Първите европейци, които го видели го нарекли водна къртица. Но това име не се задържало дълго. През 1798 г. губернатора на Нов Южен Уелс капитан Джон Хънтър изпраща в Англия образец от птицечовка. Това малко животно щяло да предизвика буря в научния свят и да преобрази кариерата и репутацията на някои от водещите мислители по това време.
Птицечовката сякаш е смес от различни животни. Клюнът е част от птица, а косматото тяло е част от бозайник. Когато Чарлз Дарвин за първи път я среща в дивата природа тя озадачила и него. Той написал: "Със сигурност е създадена от двама отделни творци."
Със задачата да опише първият образец се залавя биолога Джордж Шоу, който работи в отдела по естествена история в Британския музей. И той представя този забележителен образец доста предпазливо. В първото издание на списание, наречено Сборник на естественика, което е публикувано няколко години след неговото изследване, и то съдържа не само статия за птицечовката, а и хубава рисунка на самото животно. И на края Джордж Шоу казва: "За този толкова удивителен обект, който представям, степента на скептицизъм е не само допустима, но и похвална и трябва да призная, че се съмнявам в това, което видяха очите ми, имайки предвид устройството на човката на това животно."
Говори се, че Шоу бил толкова твърдо решен да се увери, че не е бил жертва на някаква изпипана измама, и направил разрез зад човката, за да е сигурен, че тя не е пришита от някой закачлив фалшификатор.
В края на 18 век започва опознаването на Земята. Пътешествениците се завръщат с различни неща предизвикващи удивление. Сред тях имало екземпляри от създания, за които хората започнали да мислят, че са митични същества. Като тритони-мъжки еквивалент на русалка и русалки. Те разбира се били фалшификати събрани от части на различни животни. Затова е разбираемо, че Шоу се съмнявал относно автентичността на своя непознат пухкав образец.
Въпреки своите опасения той решил да му даде научно име, PLATYPUS - "плоско стъпало". Той не знаел, че това име е дадено на вид бръмбар, а след няколко години друг класификатор му дава ново по-подходящо име. ORNITHORHYNCHUS - птича муцуна. Но птицечовка е името, което все още използват повечето хора.
Но какъв вид създание било то? Джордж Шоу смята, че то е бозайник заради косматото му тяло. "Всички бозайници се хранят с мляко в първата част на своя живот, мляко произведено от млечните жлези на тяхната майка."
Но може ли животно с голяма плоска човка наистина да суче? Някои учени смятали, че е невъзможно и по никакъв начин не можели да повярват, че птицечовката и маймуната са от една и съща група животни. Но тази гледна точка е трябвало да се промени.
Около 30 години след като Джордж Шоу описва птицечовката, германският естественик Йохан Мекел, създава чудесна сбирка от анатомични проучвания. Подробната и точна до педантизъм работа на Мекел щяла да помогне за идентифициране истинската същност на това животно. Мекел дава информация за съществуването на прости жлези под гъстата козина на женската птицечовка. Жлези, за които той предполага, че отделят мляко. Нямало място за съмнение, че тези жлези произвеждат нещо, но дори и тогава няколко учени се съмняват в твърденията на Мекел и изказват твърде безразсъдно предположение, че жлезите не отделят мляко, а мазнина.
Днес знаем, че Мекел е бил прав. С помощта на оптична сонда е установено, че женската птицечовка храни малките си наистина с мляко. Млякото е съвършената храна. То снабдява растящото малко с всичко необходимо и само бозайниците произвеждат мляко. При повечето бозайници то идва от зърното, но при този много примитивен бозайник просто се процежда през кожата. Но биолозите от 19 век нямали такива уреди, които да им помагат. Те трябвало да разплитат странната биология на австралийските бозайници само от няколко съсухрени останки на отдавна умрели образци.
40 години след откриването на птицечовката, блестящ млад анатом, който ще станете гигант на науката от 19 век се присъединява към изследванията. Ричард Оуен бил велик човек. Той основава Природонаучния музей на Великобритания и е описан като човек имащ мозък за две шапки. Птицечовката ще стане главен герой в кариерата на Оуен. Работата върху това малко създание щяла да му помогне да се приобщи към много уважаваното Кралско общество, една изключителна група от учени и мислители.
Оуен има преимущество над европейските си колеги. Австралия е британска колония и Оуен използва връзките си, за да се снабдява с екземпляри. В крайна сметка пристигнали две бебета птицечовки и на него му било ясно, че те няма да имат проблем с бозаенето. Човката, която щяла да ги затруднява не била оформена. Той приема, че малките на птицечовката, както и малките на другите млекопитаещи може да бъдат отгледани с мляко.
Но най-голямата тайна на птицечовката все още не била разкрита.
Дали това животно снася яйца подобно на влечугите и птиците или ражда живи малките си? Оуен бил в центъра на това разследване. Неговата решителност да докаже, дали те снасят или не яйца ще причини смъртта
на много птицечовки, които му били изпращани от Австралия за изследване.
Австралийските аборигени били наясно, че те снасят яйца, но това не било достатъчно за Оуен. Той разбирал това много по-добре от австралийските аборигени. Той допускал, че яйцата се развиват в тялото излюпват се там, така че младите се раждат живи. Но до каква степен е било вярно това?
Били изпращани и яйца. Някои от били тях фалшиви, а някои от тях били на змии. Ще изминат няколко десетилетия преди да се разкрие тайната на птицечовката. Сега птицечовката е замесена в най-големия научен дебат на викторианската епоха. Дали познатите видове са еволюирали или са били създадени такива? Според теорията на Дарвин за еволюцията видовете може да се променят след време, така че може да има междинна форма снасяща яйца и с кожа като бозайник. Но това било твърде много да бъде обхванато дори от големия мозък на Оуен.
През 1884 г. повече от 80 години, след като този първи екземпляр на птицечовка е изследван от Джордж Шоу, Уилям Хей Колдуел пристига в Австралия финансиран от Кралското общество. Една от основните му цели е да се реши въпроса с яйцето на птицечовката. След няколко месеца в Куйнсленд и с помощта на местните аборигени, той най-накрая намира отговора.
Той застрелял женска птицечовка скоро, след като е снесла едно яйце в дупката си, и второто яйце почти излизало от клоаката и. Най-после имало ясно доказателство, че това животно наистина снася яйца. Той изпратил телеграма до научната сбирка в Монреал. Тя била кратка: "Еднопроходните снасят яйца, яйцата са с голям жълтък." Тези думи към научно посветените означавали, че птицечовката снася яйца и че яйцата имат голям жълтък също като яйцето на птица. Тайната най-накрая била разгадана.
Ричард Оуен, който не искал да повярва, че бозайник може да снася яйца, бил вече 80 годишен, и не се радвал на същото уважение както в началото на кариерата си. Птицечовката му помогнала да стане известен, но сега отговора за размножаването на това създание го опровергал.
Удивително е като се замислим, че това малко животно е успяло да измами и обърка много от големите научни умове на 19-ти век в Европа. То не е измислица, но наистина е странно и различно от останалите.
