В началото на 20 век, анатомията на едно земноводно поставя началото на спор и става повод за обвинения във фалшификация.
Това е любопитен разказ за европейската крастава жаба наричана жаба акушерка (лат. Alytes obstetricans).
Жабите акушерки не са ендемичен за Британия вид. Те били внесени преди около век и от тогава бавно се разпространяват в Англия. Техният естествен дом е Европа, от Германия до Испания. През 1920 год. начина им на размножаване е причина за медийна сензация. Изследванията за начина, по който мъжката жаба се приспособява към околната среда накарали някои да повярват, че може да се създаде раса от "свръхчовеци". За да разберем защо, трябва първо да узнаем, какво прави жабата акушерка по-различна от останалите жаби.
Земноводните са сред първите гръбначни животни излезли на сушата. От тогава те са колонизирали повечето местообитания, от тропически гори до пустини и планини. Въпреки че прекарват голяма част от живота си на сушата, имат нужда от вода, за да се чифтосат, независимо дали това е малка локва в листата или голямо езеро.
Но чифтосването във водата е хлъзгава работа. Мъжките жаби обаче имат специално приспособление, тъмни подобни на брадавици подутини по китките си наричани брачни подложки, които им позволяват да хващат здраво партньорката си по време на оплождането. След като женската снесе яйцата си мъжкия ги опложда и я пуска да си ходи. Той е свършил своята работа. Но краставите жаби акушерки са различни. Мъжкият няма брачни подложки на китките си. И това е защото той не се чифтосва във водата. Той се чифтосва на сушата. Женската снася яйцата си и след това той ги увива около краката си. С действие, което може да се сравни с това, че мъж обува своите панталони, без да използва ръцете си. Така че действителната акушерка е мъжката, а не женската.
Жабите акушерки могат да живеят там, където откритите водоеми са малко. След като мъжкият е увил успешно яйцата около краката си се скрива под някой камък, където има достатъчно влага. Той може да има над 150 яйца и да се крие в продължение на два месеца, докато те се развиват. Малко преди яйцата да се излюпят той тръгва да намери вода за своите развиващи се попови лъжички. Сега поповите лъжички на повечето жаби в рамките на няколко седмици ще имат фигурата на възрастните. Но не е така при жабата акушерка. Това става след повече време. И понякога те могат да презимуват под формата на попова лъжичка, ето защо поповите лъжички на жабата акушерка са толкова огромни.
Жабите често се използват при биологични проучвания защото лесно се отглеждат и в различните етапи от жизнените им цикли са лесни за наблюдение. Затова не е изненада, че странното поведение на жабата акушерка е привлякло вниманието на много биолози. Един от тях бил австрийският учен, Паул Камерер, който работи във Виена в началото на 20 век и неговите открития бързо му донасят голяма слава. Но жабата акушерка станала проклятието, което го навестявало до края на живота му. Камерер е силно повлиян от големия френски зоолог Жан Баптист Ламарк, който през 1799 г. публикува теорията си, че отличителните белези придобити от животно по време на живота му могат да бъдат наследени от неговото потомство. Например жирафа, за да стигне по-високо и да изяде най-горните филизи на дървото с течение на времето ще удължава врата и мускулите си. И че това удължаване ще бъде наследено от неговото потомство, и така нататък поколение след поколение. Теорията на Ламарк до голяма степен била отхвърлена, след като Чарлз Дарвин предложил различен механизъм за еволюцията, въз основа на промени в генетичния код на животното.
Камерер имал силно желание да докаже, че Ламарк в края на краищата бил прав. Но жирафите не са идеалното експериментално животно. Той се нуждаел от нещо, което да живее в лабораторията и се възпроизвежда бързо и вниманието му е привлечено от жабата акушерка. Камерер бил очарован от необичайния начин на възпроизвеждане на жабата акушерка. Защо мъжките, като този, носят яйцата около краката си и може ли това да бъде променено? Той се питал дали биологията им е свързана със средата, в която живеят и, която е предимно суха. Камерер решил да провери какво ще се случи, ако постави жабите в топло влажно помещение с достъп до локви с хладна вода. Работата му с жабите продължила много години и включва няколко поколения, но в крайна сметка той забелязал промените. Някои мъжки жаби акушерки престанали да носят яйцата и в замяна женските ги снасяли направо във водата.
След няколко поколения, Камерер успял да промени жабата акушерка от животно размножаващо се на сушата до такова, което се размножава във водата. Но докато развъждал жабите акушерки дошло и най-удивителното откритие. Той забелязал, че по китките на някои от мъжките се развили брадавични структури, също като брачните подложки на другите жаби, които мъжките използват, за да хващат женските докато те снасят яйцата си. Неговата работа навежда на мисълта, че по някакъв начин от промяната на околната среда, в която живее, тялото на жабата акушерка може да се променя и тази промяна да бъде предадена на бъдещите поколения. Изследванията на Камерер се провеждат в края на Първата световна война, и политическите движения отляво и отдясно много искали да експлоатират научните открития. Въпреки че изследванията му са върху малката жаба акушерка, някои виждат възможност проучванията му да се разширят извън лабораторията. Ню Йорк Таймс го възхвалявал като втори Дарвин.
Някои вестници се поувлекли и споменали, че откритията на Камерер биха могли да се прилагат и за хората. С други думи работата му да помогне, да се създаде раса от "свръхчовеци". Дали му харесвало или не, Камерер вече бил в светлината на прожекторите. Той провел серия от лекции в Европа и Америка. В Кеймбридж, професор по зоология го поздравил за постиженията му и извадил на показ една от неговите жаби. Но не всички били убедени. Американският зоолог Г. К. Нойбъл пише съкрушителна статия в престижното научно списание Природа. Нойбъл разгледал една от жабите акушерки на Камерер и заявил, че черните и брачни подложки са фалшификати и са направени чрез инжектиране на черна боя. Камерер отричал това. Той казал, че някой е пипал образците му и се опитвал да го провали. Но уронването на репутацията му било факт. Шест седмици след статията в Природа, обвиняваща го във фалшификация, Камерер пише писмо до друго водещо научно списание.
Това е откъс от него. "В светлината на това състояние на нещата и въпреки, че не съм участвал във фалшифицирането на моите образци не се виждам като човек, който да приеме вашите обиди. Вече не съм в състояние да издържам разрушаването на работата на живота ми и се надявам да събера достатъчно смелост и сила утре да сложа край на разбития си живот." Скоро след като пише това писмо, той отива в хълмовете до дома си и се самоубива. Дали самоубийството на Камерер е следствие от провала на опитите му с жабата акушерка не можем да бъдем сигурни. Имал е и много лични проблеми, но не може да има никакво съмнение, че скандалът около работата му бил тежко бреме за неговия ум. След смъртта на Камерер мъжка жаба акушерка с брачни подложки била намерена в природата.
Много учени сега вярват, че влиянието на околната среда може да промени начина, по който се държат някои гени. И че тези промени наистина може да се предадат на следващото поколение. Може би жабите акушерки притежават гена променящ тези структури, но той се включва само в определени ситуации. Дали това доказва, че Камерер е бил прав? Никой не повторил експериментите му с жабата акушерка и не е сигурно дали той е фалшифицирал резултатите от изследванията си или се е натъкнал на каприз на наследството изпреварил времето си, който бил отвъд разбиранията на учените на неговата епоха. Едно е сигурно, че начина, по който видовете наследяват отличителните си черти е по-сложен, отколкото той или другите са си мислили в началото. Любопитните начини на живот на жабата акушерка и птицечовката за известен период от време озадачили и изпратили в погрешна посока науката. Но в крайна сметка тези две създания помогнаха да се разбере по-добре начина, по който животните еволюират.
