Хипопотамите принадлежат към разред еднокопитни, подразред непреживни животни.
Много е странно, че през цялата история на човешката цивилизация хипопотамът не се е превърнал в домашно животно, подобно на бивола, слона, камилата или дивата свиня, с които е доста тясно свързан. Те дават на хората мляко и месо, пренасят товари през пустинята и носят трупи до строителните обекти. Но хипопотам, или по-скоро семейство от 15 хипопотама, е мобилен завод за преработка на месо, който може да изхрани цял град.
Като пример, нека дадем някои цифри: височината на хипопотама при холката е до 1,5 м, дължината е до 4,5 м, теглото на възрастен мъжки е до 4 тона, женските са до 3 тона.
Grzimek публикува данни от Кенийската ветеринарна служба относно теглото на частите, които изграждат хипопотама. Ето и цифрите: „В трупа имаше 520 кг чисто месо и 33 кг сланина, 27 кг черен дроб, 7-8 кг сърце, 5 кг език, 9 кг бял дроб, 280 кг кости. Кожата тежеше почти колкото костите - 248 кг."
Очевидно този хипопотам е бил „млад“, защото общото му тегло е само 1 тон 456 кг. Какви биха били числата, ако разрежете 4-тонен хипопотам? Трябва също да се добави, че животното само на външен вид прилича на прекалено прехранен дебел човек. Цялата му мазнина е вътрешна. Но протеинът е много по-важен за хората от мазнините.
Някога почти всички тропически горски водоеми в Африка били пълни с хипопотами. Но основният враг на тези животни са хората, които безмилостно ги застрелват, най-често за забавление. В крайна сметка това се случва далеч от града, където може да се достави месото, така че убитият хипопотам бива оставен да изгние там, в езерото, отравяйки водата.
Доскоро хипопотамите се смятаха за най-спокойните и бавни сред животните, живеещи на Земята. Както знаете, диетата на тези гиганти се състои само от растителни храни. Въпреки това, през есента на 2002 г. в Етиопия беше регистриран случай, когато хипопотами нападнаха стадо крави. Това се случва на брега на реката, близо до село Гинбо Вореда. Тогава хипопотамите излизат на сушата, нападат мирно пасящите наблизо крави и бързо започват да ги изяждат. Съвременните учени все още не могат да обяснят причините за такова мистериозно явление.
През 1849 г. английският натуралист С. Мортън, използвайки черепи, които му е дал спътник, описва малък хипопотам с размерите на голямо прасе. Отначало не му вярват. Но Карл Хагенбек (известният крал на зоологическите градини) веднага повярва и през 1910 г. изпраща експедиция в Либерия. Групата се ръководи от Г. Шомбургк. И представете си, той намери малки хипопотами там.
Един ден такова животно пада в капан. То седи там спокойно и почти не се опитваше да излезе. Заедно с един от местните жители Шомбургк отива при ямата, за да разгледа находката. Той подава на хипопотама корен от маниока, забоден на пръчка. Натуралистът очаква яростта на плененото животно, но животното, като обикновена домашна крава, спокойно подушва лакомството и започва да го яде.
Хипопотамът джудже прилича на прасе по много начини. Дължината на тялото му е 170 см, височина - 75 см, тегло - 180 кг. На долната челюст има само чифт резци. Женските кърмят малките си, докато лежат настрани, като домашни прасета. И либерийският хипопотам е подобен по характер на прасе: обича да копае земята в търсене на корени и грудки, да се скита през нощта, а през деня спи в гъсталаци на храсти на сушата или в дупки, които копае сам. Хипопотамът пигмей живее в горите на Либерия и Сиера Леоне.
Хипопотамите лежат във водата цял ден, доста често се потапят под водата и остават там до 5 минути. Те плуват много добре. Има доказателства, че те са прекосили 20 километровия проток между Занзибар и Африка повече от веднъж.
Само през нощта хипопотамите излизат от водата на сушата. Те пасат на брега, като се придвижват до пасищата си по строго определени маршрути с дължина 20–30 км. Пътеките служат на хипопотами в продължение на години, така че с времето те се превръщат в бразди и канавки с дълбочина до 1,5 м! Такива пътеки са единствената вреда, която причиняват на природата. Например, където пасат стада копитни животни, земята се превръща в прашна полупустиня.
Хипопотамът се нуждае от 40 кг храна на ден. Това е достатъчно, за да поддържа живота и нормалното развитие на такъв гигант. Хипопотамите са непретенциозни в храната и се задоволяват с най-твърдата растителност.
Стомахът на хипопотама има три големи и единадесет малки части, а червата му са по-дълги от тези на слона. Устата на животното работи като фабричен комин, отделяйки ненужни газове в атмосферата. Известната прозявка на хипопотам не е нищо повече от освобождаване на газообразни отпадъци от стомаха. Тези газове не са зловонни. Един ден в зоопарка в Познан някакъв зъл шегаджия поставя граната, която за щастие не избухва. Хипопотамът спокойно я поглъща. Не може да я смели, но не причинява никаква вреда.
Хипопотамът има друга част от тялото, която е във връзка в храносмилателния процес. Това е опашката. Тя е сплескана, като витло на самолет, и е пригодена за бързо въртене. Но ако дивата свиня върти опашката си в моменти на удоволствие от храната, то хипопотамът прави това, като изхвърля екскременти. С опашката си ги мачка и разпръсква настрани. Животинските екскременти, подобно на газовете, излизащи през устата, нямат неприятна миризма. Те са отличен тор за крайбрежната растителност и също така насърчават развитието на планктон във водата.
Хипопотамите разпръскват екскрементите си в най-„церемониалните“ случаи от живота си. Например, след като срещне женска по пътя, мъжкият я поздравява с дръзки пръски, а женската отговаря със същото. Един и същи жест може да се превърне в израз на заплаха и предизвикателство за борба.
Но хипопотамите не се бият много често. Когато настъпи моментът за чифтосване, женската временно напуска групата, състояща се от малки и женски, и отива при стадото мъжки, които се събират наблизо. Тя избира своя партньор. Но такъв избор не винаги завършва с мир. Има и битки между съперници.
Две огромни муцуни, въоръжени с мощни зъби, се сблъскват с рев (има случаи, когато зъбите не могат да издържат и се чупят). Слабият отстъпва настрана. Но понякога бойци с еднаква сила се сблъскват и тогава битката не свършва скоро.
Бременността на женската продължава 7–8 месеца. Тя ражда във водата, след което малкото като катапултирал пилот излита от водата. Майка му ловко го хваща с глава, за да не се задави. Водата е обичайното местообитание за хипопотама. Бебето дори успява да засмуче водата. Тук хипопотамът има само един враг - крокодилът. За възрастните той не е страшен, но бебетата са уязвими, докато пораснат. Хипопотамите мразят крокодилите, което вероятно е причината да нападат рибарски лодки, които са толкова подобни на техните вечни врагове.
На сушата хипопотамите също не показват много агресивност. Те могат да нападнат човек само когато са уплашени от нещо или защитават потомството си.
В Африка не са останали много хипопотами. Но напоследък хората започнаха да се интересуват от тях. Така че най-вероятно те имат бъдеще.
