В процеса на еволюцията се счита за напълно естествено появяването на едни и изчезването на други видове.
За изчезналите видове съдим по намерените изкопаеми останки в различни отлагания. Специалистите са изчислили, че скоростта на измиране на видовете преди 60-100 мил. г. е един вид на всеки хиляда години. В периода от 1600 г. до средата на ХХ век този показател е един вид на всеки 10 г., а през втората половина на ХХ век всяка година изчезва по един животински вид.
Известно е, че от 198 описани семейства птици, представителите на 28 семейства напълно са изчезнали до началото на плеистоцена, а още 4 прекратили своето съществуване от 1600 г. до днес. За последните 400 г. са измрели повече от 200 вида и подвида птици, без да се броят тези, които са описани само по един екземпляр и повече никога не са били намерени (те са повече от 40). Фауната на островите е пострадала в по-голяма степен в сравнение с материците - 92% от изчезнлите видове и подвидове птици са били островни ендемични форми. Например на Хаваите са изчезнали 75% от ендимичните птици. Сред причините за изчезването им на първо място (30%) се падат на измененията на местообитанията им в резултат на човешката дейност и основно на изсичането на горите. Това, съчетано с избиването на птиците за месо и пера е довело до изчезването на такива видове като птицата моа, безкрилата гагарка и някои видове големи гълъби.
