Thelyphonus е род от камшични скорпиони, известни също като „vinegaroons“. Тези паякообразни принадлежат към подсемейство Thelyphoninae в семейството Thelyphonidae. Известни са около 85 вида от тези насекоми, които се срещат главно в тропическите зони, като повечето видове се срещат в Югоизточна Азия, но някои видове могат да бъдат открити и в други части на света.
Основни характеристики:
Размер и външен вид: Скорпионите от род Thelyphonus могат да достигнат до 10-12 см дължина, като имат дълги крака и камшичен опашен сегмент. Този камшик е характерен за тях и се използва за лов, както и за защита. Късите хелицери на телефонусите са снабдени с крайни ноктови сегменти. Големите педипалпи са предназначени да извършват хващащи движения; крайните заострени сегменти на тези крайници образуват своеобразни нокти с израстъците на предишните сегменти. Дългите крака позволяват на телефонуса да се движи бързо, изкарвайки напред педипалпите и предните, по-тънки и по-дълги крайници, които функционират като антени при други насекоми. Напълно съчленените лапи са оборудвани с два нокътя, което също улеснява бързото движение.
Хитинова обвивка: Те имат удължени и тънки тела, които са покрити със сегментирани екзоскелети. Камшикът и големите крака са основните отличителни черти.
Поведение: Thelyphonus е нощен хищник, който се храни основно с малки насекоми, други безгръбначни и понякога растителност. Те използват камшика си, за да улавят жертвите си, като често прибират плячката с него и я държат близо до устата си. Телифонусите са хищници, хранят се предимно с ларви и възрастни индивиди на различни насекоми, стоножки, охлюви, червеи, а големите форми нападат дори малки жаби. След като хванат плячката с педипалпите си, телефонусите я държат здраво и я поглъщат едва след като жертвата спре да се движи. Тези насекоми обаче са доста срамежливи, така че не нападат по-големи и по-силни насекоми. Хората, които отглеждат представители на този вид в клетки, отбелязват, че те проявяват силна агресия към своите събратя: като правило телефонусите участват в битки и причиняват сериозни телесни повреди един на друг.
Отрова: Въпреки че Thelyphonus имат отровни жлези, те не са опасни за хората. Отровата им служи за парализиране на жертвите им, но не е токсична за хората.
Защита: Когато се чувстват заплашени, тези скорпиони могат да използват камшика си като форма на защита. Освен това те излъчват киселинен секрет, който понякога има неприятен мирис, наподобяващ оцет, и затова тези скорпиони са известни и като "киселинни скорпиони". Тези разяждащи секрети се отделят от специални жлези, които се отварят близо до ануса. Когато бяга, телефонусът обикновено повдига опашната си нишка и силно пръска секреторна течност, малки капчици от която образуват малък облак. Представители на големи видове са в състояние да пръскат със своите „оръжия“ на разстояние около 30 см.
Секреторната течност на телефонусите съдържа мравчена и оцетна киселина, при някои видове има мирис на хлор. Разяждащите секрети на тези представители на насекомите могат да причинят известна вреда на хората, например, ако попаднат в очите, те причиняват силно дразнене на лигавиците и обилно сълзене.
Среда на живот: Те предпочитат влажни, тъмни и защитени места като пещери, под камъни или в гниеща растителност. Топлолюбивите телефонуси предпочитат райони с горещ и влажен климат. Те са най-многобройни в тропическите гори, където избират за убежища паднали дървесни стволове, големи камъни и др.
Размножаване: Биологията на размножаване на телефонусите е в много отношения подобна на тази на скорпионите. Чифтосването е предшествано от дълга брачна разходка, по време на която мъжкият се вкопчва с хелицерите си в кръстосаните предни крака на партньорката си и, отдръпвайки се, я влачи със себе си. Женската не оказва съпротива. Чифтосването се извършва далеч от любопитни очи, след което оплодената женска изкопава доста дълбока дупка с разширение на дъното. В този подслон снася няколко десетки яйца. Обикновено яйцата са защитени от тънка черупка, подобна на торбичка, вътре в която има лепкав секрет. Женската прекарва следващите 3 до 5 седмици в дупката, като през цялото това време усърдно пази гнездото.
Малките телифонуси, които се раждат, се различават значително от възрастните не само по тънките си белезникави покривки на тялото, но и по начина си на живот: бебетата са заседнали и не са способни на активно хранене.
Малките се прикрепят към корема на майката, където изчакват две линеения. Едва след като телесните обвивки на малките телефонуси придобият достатъчно сила, малките ще могат да напуснат майка си и да започнат самостоятелен живот. Младите индивиди стават полово зрели едва на третата година от живота си. През това време те успяват да нараснат значително и да се линят няколко пъти.
Важни видове:
- Thelyphonus desultor – Често срещан вид в Югоизточна Азия, известен с голямото си тяло и ярко черно-кафяв цвят.
- Thelyphonus asiaticus – Среща се в различни тропически региони на Азия.
Роля в екосистемата:
Thelyphonus играе важна роля в регулирането на популациите на насекоми и други малки безгръбначни, като се храни с тях и ги контролира. Те също така са важна част от хранителната верига, като са храна за други хищници в тяхната среда.
Интересни факти:
- Името "vinegaroon" идва от способността на тези скорпиони да отделят киселинен секрет с мирис на оцет, което е тяхната защита срещу хищници.
- Въпреки че се наричат "скорпиони", те не са истински скорпиони, а камшични скорпиони, които принадлежат към различно семейство и подсемейство.
